„ЖИДОВКА”
Ярослав Васильевич Смеляков (1912/1913-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕВРЕЙКАТА
Прокламация, масова стачка,
тук и там в таз огромна страна.
В деветнайста еврейката стана
комисарка в народна война.
Да пере не умее, не ражда,
не е майка, жена е едва;
революция дело е важно –
тя разбира и знае това.
Пръска капки чекистко мастило,
леден месец в прозореца виж;
и мълчи огнестрелната сила
на обтегнат на хълбок каиш.
Неугледна е, гений тревожен,
блед пророк в ярка бран прикован –
никой никаква милост не може
да очаква в делата й там.
Само мисли стоманени греят
и пронизват бунтовния свят.
Враговете треперят пред нея,
а и свойте дори се боят.
Но вървят си годините, тичат,
идват гари, пазари, разсвет,
а за теб в туй движение никак
няма път ни назад, ни напред.
Все пак времето внася поправки
и в познатия бурен Нарком
към негласна, но с почет оставка
ще те тласкат: върви в своя дом.
В кабинета си строг неподкупно,
в тази твоя килия за чест,
като малки деца простодушно
ще разпитваш последните днес.
И началници с нови позиции
свойски грубичко, с весел размах,
в безнадеждна забрава старице,
ще си спомнят, че строга бе с тях.
Всеки своята участ заплаща,
ще те съди светкавичен съд –
после теб под конвой ще те страшно
по съветска земя поведат.
Снизхождение няма да видиш,
пак е този железен режим:
проститутки, търговки, обиди –
нелюбима среда в свят любим.
Не отстъпваш от принципи, чакаш
(без писма и колети търпиш),
в полутъмните гнили бараки
четирнайсет години седиш.
Остролица старица бездомна,
съхранила безжалостен глас.
В подобреното столично лоно
да се върне, решиха тогаз.
Светят новите жилищни площи,
тук живея, работя, творя.
На опашка в кварталната поща
след чекистката аз се редя.
И с почуда следя я, с въздишка –
тях животът безброй ни е дал –
плахо как пенсионната книжка
към гишето побутва с печал.
Ударения
ЕВРЕЙКАТА
Проклама́ция, ма́сова ста́чка,
ту́к и та́м в таз огро́мна страна́.
В деветна́йста евре́йката ста́на
комиса́рка в наро́дна война́.
Да пере́ не уме́е, не ра́жда,
не е ма́йка, жена́ е едва́;
револю́ция де́ло е ва́жно –
тя разби́ра и зна́е това́.
Пръ́ска ка́пки чеки́стко масти́ло,
ле́ден ме́сец в прозо́реца ви́ж;
и мълчи́ огнестре́лната си́ла
на обте́гнат на хъ́лбок каи́ш.
Неугле́дна е, ге́ний трево́жен,
бле́д проро́к в я́рка бра́н прикова́н –
ни́кой ни́каква ми́лост не мо́же
да оча́ква в дела́та й та́м.
Са́мо ми́сли стома́нени гре́ят
и прони́зват бунто́вния свя́т.
Врагове́те трепе́рят пред не́я,
а и сво́йте дори́ се боя́т.
Но вървя́т си годи́ните, ти́чат,
и́дват га́ри, паза́ри, разсве́т,
а за те́б в туй движе́ние ни́как
ня́ма пъ́т ни наза́д, ни напре́д.
Все пак вре́мето вна́ся попра́вки
и в позна́тия бу́рен Нарко́м
към негла́сна, но с по́чет оста́вка
ште те тла́скат: върви́ в сво́я до́м.
В кабине́та си стро́г неподку́пно,
в та́зи тво́я кили́я за че́ст,
като ма́лки деца́ простоду́шно
ште разпи́тваш после́дните дне́с.
И нача́лници с но́ви пози́ции
сво́йски гру́бичко, с ве́сел разма́х,
в безнаде́ждна забра́ва стари́це,
ште си спо́мнят, че стро́га бе с тя́х.
Все́ки сво́ята у́част запла́шта,
ште те съ́ди светка́вичен съ́д –
по́сле те́б под конво́й ште те стра́шно
по съве́тска земя́ поведа́т.
Снизхожде́ние ня́ма да ви́диш,
па́к е то́зи желе́зен режи́м:
проститу́тки, търго́вки, оби́ди –
нелюби́ма среда́ в свя́т люби́м.
Не отстъ́пваш от при́нципи, ча́каш
(без писма́ и коле́ти търпи́ш),
в полутъ́мните гни́ли бара́ки
четирна́йсет годи́ни седи́ш.
Остроли́ца стари́ца бездо́мна,
съхрани́ла безжа́лостен гла́с.
В подобре́ното сто́лично ло́но
да се въ́рне, реши́ха тога́з.
Све́тят но́вите жи́лищни пло́шти,
ту́к живе́я, рабо́тя, творя́.
На опа́шка в кварта́лната по́шта
след чеки́стката а́з се редя́.
И с почу́да следя́ я, с възди́шка –
тя́х живо́тът безбро́й ни е да́л –
пла́хо ка́к пенсио́нната кни́жка
към гише́то побу́тва с печа́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ярослав Смеляков
ЖИДОВКА
Прокламация и забастовка,
Пересылки огромной страны.
В девятнадцатом стала жидовка
Комиссаркой гражданской войны.
Ни стирать, ни рожать не умела,
Никакая не мать, не жена –
Лишь одной революции дело
Понимала и знала она.
Брызжет кляксы чекистская ручка,
Светит месяц в морозном окне,
И молчит огнестрельная штучка
На оттянутом сбоку ремне.
Неопрятна, как истинный гений,
И бледна, как пророк взаперти, –
Никому никаких снисхождений
Никогда у нее не найти.
Только мысли, подобные стали,
Пронизали ее житие.
Все враги перед ней трепетали,
И свои опасались ее.
Но по-своему движутся годы,
Возникают базар и уют,
И тебе настоящего хода
Ни вверху, ни внизу не дают.
Время все-таки вносит поправки,
И тебя еще в тот наркомат
Из негласной почетной отставки
С уважением вдруг пригласят.
В неподкупном своем кабинете,
В неприкаянной келье своей,
Простодушно, как малые дети,
Ты допрашивать станешь людей.
И начальники нового духа,
Веселясь и по-свойски грубя,
Безнадежно отсталой старухой
Сообща посчитают тебя.
Все мы стоим того, что мы стоим,
Будет сделан по-скорому суд –
И тебя самое под конвоем
По советской земле повезут.
Не увидишь и малой поблажки,
Одинаков тот самый режим:
Проститутки, торговки, монашки
Окружением будут твоим.
Никому не сдаваясь, однако
(Ни письма, ни посылочки нет!),
В полутемных дощатых бараках
Проживешь ты четырнадцать лет.
И старухе, совсем остролицей,
Сохранившей безжалостный взгляд,
В подобревшее лоно столицы
Напоследок вернуться велят.
В том районе, просторном и новом,
Получив как писатель жилье,
В отделении нашем почтовом
Я стою за спиною ее.
И слежу, удивляясь не слишком –
Впечатленьями жизнь не бедна, –
Как свою пенсионную книжку
Сквозь окошко толкает она.
1963 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Ярослав Смеляков (Ярослав Васильевич Смеляков) е роден на 26 декември 1912/8 януари 1913 г. в гр. Луцк, Волинска губерния (сега на територията на Украйна). Участва в литературните кръжоци на в. „Комсомольская правда” и сп. „Огонёк”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). От 1934 до 1937 г. е репресиран. През 1937 г. е отговорен секретар на в. „Дзержинец”. Участник е във Великата отечествена война, като попада в плен. През 1945 г. след връщането му в СССР е затворен в лагер на Гулаг в Тулска област. След освобождаването му през 1948 г. работи като отговорен секретар на в. „Сталиногорская правда”, но през 1951 г. отново е арестуван и до 1955 г. е интерниран в заполярния гр. Инта. Реабилитиран е през 1956 г. Пише поезия в стила на социалистическия реализъм. Автор е на книгите „Работа и любовь” (1932 г.), „Кремлёвские ели” (1948 г.), „Лампа шахтёра” (1949 г.), „Строгая любовь” (1956 г.), „Разговор о главном” (1959 г.), „Работа и любовь” (1960 г.), „Золотой запас” (1962 г.), „День России” (1966 г.), „Связной Ленина” (1970 г.), „Декабрь” (1970 г.), „Служба времени” (1975 г.), „Стихотворения и поэмы” (1979 г.) и др. Носител е на Държавна награда на СССР (1967 г.). Участва в ръководствата на Съюза на писателите на СССР (от 1967 г.) и на Съюза на писателите на РСФСР (от 1970 г.). Умира на 28 ноември 1972 г. в Москва.